Романтика, страст, гурме... но не само. Много често Франция е наричана “меката” на виното. И за това определено има повече от една причини. Става въпрос за една вековна традиция във винопроизводството, която те успяват да съхранят, развият и превърнат в национален поминък. Повече от просто напитка за пиене, виното винаги е било част от философията им за изграждането на социални контакти и дружелюбие между хората.

Пътят на лозата тръгва от земите на Грузия и минава по Средиземноморието. Първите гръцки търговски пунктове се установявят
между VII и VI век пр.н.е. Пр. Хр. От финикийските гърци на бреговете на територията на днешна южна Франция. Така те донасят културата на лозата, а лозята след това се очертават в тясно пространство близо до брега, Винопроизводството се развива в Европа с разширяването на Римската империя през Средиземноморския басейн. Още тогава виното е било плод на точни селскостопански техники, които насърчават развитието на различни сортове грозде и техники на отглеждане. Така се развива и най-богатата селекция от сортове грозде в Монпелие. Тук е мястото да вметнем, че към днешна дата у нас се намира втората по големина в Европа след Монпелие колекция от сортове (420 вида), която се намира в базата на Аграрен Университет в Пловдивско.

В онази епоха бъчвите са направени за лесно съхранение и транспортиране на виното по корабите, за първи път са използвани и стъклени бутилки. Причината обемът на бъчвите да е 225 л е, защото това дава точно 300 бутилки от 0.75 л. В този период някои райони спечелват репутация за производство на качествени вина и така е въведена елементарна система за наименование на региони, която дава началото на системата на апелациите.

През Средновековието манастирите са били основните хранилища и начин за разпространение на виното. Бенедиктинските монаси, например, са сред най-големите производители в Европа със своите лозя в Шампан, Бургундия и Бордо. По-заможните хора от търговската класа консумирали вино при всяко хранене и поддържали добре снабдени изби.


Благодарение на усъвършенстваните производствени техники през 17-ти и 18-ти век се създават по-качествени вина. Започват да се използват коркови тапи и тирбушонът е измислен. Точно по това време френският лозарски сектор е в апогея си. Вината от Бордо, по-специално, придобиват признание от търговците в Холандия, Германия, Ирландия и Скандинавия. . Тогава през 1855 г. Наполеон III създава и официалната класификация на вината от Бордо, която е в сила и до днес.


Бордо обменя вино за кафе и други популярни стоки от Новия свят, което помага за консолидирането на мястото на виното в разрастващата се световна търговия. 19-ти век се счита за златна епоха на виното в много области, но също така е станала свидетел на трагедии. Около 1863 г. френските лозя в голяма степен са засегнати от заболяване, причинено от вредителя филоксера, която изсмуква сок през корените. Борбата с тази епидемия е много тежка. Любопитни са някои от опитите да се удави този инсект: изпускат се водни басейни или се правят отводнителни канали от морето към сушата и се наводняват цели площи лозя. След оттеглянето на водата лозята остават в пясък и така се раждат “пясъчните вина” (основно розета, например от областта Листел). Тогава се открива, че американските лози са устойчиви на филоксера и французите решават да използват кореновата им система, върху които да присадят европейската част (ашладисване). Така се създават хибридни сортове, с което се увеличава сортовото разнообразие във Франция.

Червени сортове

  • Мерло (14%)

  • Гренаш (11%), Сира (8%)

  • Каберне Совиньон (6,5%)

  • Каринян (5,3%)

  • Пино Ноар (3,7%)

Бели сортове

  • Юни Блан (10,2%)

  • Шардоне (5,6%)

  • Совиньон блан (3,5%)

Ето и основните винени региони:

И най-разпространените сортове в тях:

Бордо Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Пти Вердо
Бургундия Шардоне, Пино Ноар
Долината на Рона Сира, Гренаш, Мурведър
Долината на Лоара Шенин Блан, Каберне Фран, Совиньон Блан
Шампан Шардоне, Пино Ноар, Пино Мьоние
Алзас (или Елзас) Ризлинг, Гевюрцтраминер, Пино Гри, Мускат
Лангдок - Русийон Каринян, Мурведър, Сенсо, Гренаш, Каберне Совиньон, Мерло

Френските вина се свързват с концепцията “тероар”. Какво представлява тероарът? Французите имат строга дефиниция за него: съвкупността от 5 фактора, които определят качеството на виното: климатичните особености на региона, микроклиматичните особености в даденото лозе, почвените характеристики, сортовите особености на гроздето и последният фактор, който участва във всеки един етап: човекът.

Изгражда се сложна система, която защитава регионалните особености на вината и осигурява приемствеността в лозарските и енологичните практики в съответствие с местните практики (контролират се сортовете, добивите и т.н.). Названията, наречени апелации: AOC (Appellations d’Origine Contrôlée), трансформирана отскоро в AOP (Appellations d’Origine Protégée), са обозначения, които са символ на спазени най-взискателни условия на производство и теоретично най-качествените продукти.

Защо на етикетите на високия клас френски вина не е упоменат сорт ? Защото системата от апелации за дадения регион предопределя и ограничава сортовете, които могат да се използват Така например в Бургундия има 4 сорта: Шардоне, Пино Ноар, Гаме и Алиготе, но се знае, че например там преобладават насажденията с Шардоне и Пино Ноар (95 %). Затова има много малко апелации, които разрешават нещо различно от тези два сорта: например използването самостоятелно на Алиготе (AOC Bouzeron) или АОP Bourgogne Passe-Tout-Grains (купаж от Пино Ноар и Гаме).
Характерно за бургундските етикети понякога е, че освен апелация на етикета може да има и още едно уточнение, което обозначава мини-парцелът, от който е взето гроздето (напр. Lieu-dit « Sous les cailloux »). Така например два парцела в непосредствена близост един до друг могат да носят две различни наименования и съответно да отгоарят на изисквания за две отделни апелации, защото микроклимът и почвените им особености са различни. Наистина при проведени експерименти на аналогично винифициране от двата парцела се получават вина с различен характер.

Отделно апелациите се делят на (в низходящ ред): Grand Cru, Premier Cru, Appellations Ordinaires (Villages или Régionales).

В Бордо тероарите носят името на собственика, понякога предхождан от името "замък". Това означава, че гроздето е единствено от собвствени лозя и че имението се намира сред тези лозя. Също на етикета се упоменава класирането му в "крю” от класацията от 1855 г. Така например на етикета на виното от Château Kirwan е упоменато Margaux Grand Cru Classé. Това означава, че виното е от региона на Margaux (това е апелацията в случая) и е сред шатата, класирани като най-престижни в класацията от 1855г.

Необятна и интригуваща е вселената на френския тероар...