През последните години виненият сектор в България несъмнено е в подем. Правят се сериозни инвестиции, резултатите от които тепърва ще се видят. Интересът към винопроизводството у нас не спира да нараства. Според Петър Василев от Винозона, съавтор на единствения до момента гид за винен туризъм в България ( на български и на английски), всяка година в България се откриват нови изби. Факт е обаче, че българските изби, които развиват успешно експорт, са малко. Мнозинството от производителите реализират продукцията си основно на местен пазар ( около една четвърт от виното произведено в България се експортира, три четвърти са насочени към вътрешен пазар).

От вината, които се изнасят, голяма част са в ниския ценови клас. Според винените търговци, с които разговаряхме, пласирането на български вина в чужбина във висок ценови клас, изисква повече усилия. Същевременно в България несъмнено има потенциал за правене на висококачествени вина точно в този ценови сегмент. На не една сляпа дегустация от специалисти наши вина се представят изключително добре. Но въпреки качеството и хилядолетната си история българското вино  все още е недостатъчно познато на света.

В момента България със своите близо 62 хил хектара е десета по големина в ЕС страна-винопроизводител.  Каква може да е стратегията на българските производители, за да направят вината си по-разпознаваеми и популярни на световния винен пазар? Следват някои разсъждения по темата.

 

Unique Selling Proposition (USP) на българското вино

Всеки, който се е занимавал с маркетинг, е наясно с концепцията за USP (Unique Selling Proposition). Кои са характеристиките, които правят българското вино разпознаваемо и уникално и как могат те най-добре да бъдат комуникирани и промотирани? Несъмнено първото, което идва наум, са автохтонните сортове и хилядолетната ни винена история. 

 

Автохтонни сортове

Автохтонен е гръцка дума, която се използва за сортовете, които са се появили на определено място и често, не растат никъде другаде. Вземете за пример прочутата Широка Мелнишка лоза. Тя произлиза и се отглежда единствено в района на Мелник. Повечето любители на виното по света са и откриватели. За тях местните сортове представляват обект на особен интерес и са нещо ново, непознато, със собствен, оригинален облик и характер.

Има я, разбира се, и другата категория винолюбители, тези които не обичат да изследват новото, а предпочитат да пият познати сортове, за които са сигурни,че ще им харесат. Как да открием привърженици на българското вино и сред двете групи? Според Каролайн Гилби (МW), решението би могло да е в съчетаването на местни с интернационални сортове. “ Подобни купажи съхраняват идентичността на местния сорт и се приемат по-лесно от международната публика, заради сорта, който познават”. Такъв беше нейния съвет преди години, когато работех с една българска изба.

Кой е автохтонният сорт, който има най-голям потенциал да стане посланик на България? Мавруд? Широка Мелнишка Лоза? Това са може би двата най-сериозни кандидати за тази титла, макар че България има и други много интересни, стари, местни сортове като Керацуда, Червен Мискет и Памид.

Да вземем пример от страните, които най-успешно промотират местните си сортове.

Италия е една от най-богатите на местни сортове в света страна. Небиоло, Санджовезе, Неро д’Авола, Фалангина, Барбера, Нерелло Маскалезе  и много други са широко известни извън границите на Европа. Трябва да се отбележи обаче, че Санджовезе, най-прочутият италиански сорт, покрива само 7,9% от насъжденията, а Небиоло дори не влиза в топ десет по площ, въпреки славата и престижа  на вината на базата на този сорт.

Испания - Темпранийо, Албариньо и Гарнача определено ще водят класацията. В последните години, набират полулярност сортове като Менсия, Вердехо и Чарело ( Xarel-lo). Любопитен факт е, че най-засажданият сорт в Испания е слабо познат като име: белият сорт Айрен (Аiren). На второ място по площ на насъжденията е Темпранийо, най-известният испански сорт. Алабариньо, белият сорт на Галисия с океански характер, който набира полулярност в последните години като количества, остава все още доста ограничен.

Гърция също е богата на местни сортове, от които в момента най-разпознаваеми в световен план са Ксиномавро ( Xinomavro)  и Асиртико ( Assyrtiko). И двата сорта въпреки славата си представляват само 1,9% от насажденията - най-разпространен е белият сорт Саватиано ( Savvatiano) който покрива близо 10% от лозовите масиви.

В България според данни на лозарския регистър на ИАЛВ (Изпълнителна Агенция по Винарство и Лозарство) най-разпространеният сорт е Мерло с 16% от насъжденията, следван от Каберне Совиньон с 15%. От местните сортове най-голям е дялът на Памида ( 11%), следван от Мавруд ( 9%). От останалите автохтонни сортове по-значими са насъжденията с Червен Мискет (7%). Димят, Гъмза и Широка Мелнишка Лоза  са съответно с по 2%. Отговор на въпроса, кои сортове могат да бъдат най-успешни посланници на българското вино по света, ще получим тепърва. До голяма степен той ще зависи от нашата работа с тези сортове, какво и къде може да се извлече от тях и как да се изпълнят в стилове, предпочитани от междунродните пазари.

 

Наследство

Нашите земи са сред най-рано заселените в Европа и се намират на важен гео-политически кръстопът. Виното тук е познато от най-дълбока древност. Могат ли вината от Новия свят да предложат такава история - не, но за сметка на това предлагат високо качество.

 

Тероар 

България e страна с разнообразен релеф и почви, в която несъмнено има и тепърва ще се откриват нови тероари. Някои от тях, като районът на Мелник например, са познати и уважавани от векове, други, по-нови, предстои да бъдат изследвани и да се утвърдят. В България има потенциал за правене на тероарни вина със собствен почерк и характер  и съм убедена, че в бъдеще броят и качеството на този тип вина ще се увеличива. 

 

Комуникация и експорт

“ Най-доброто вино е продаденото вино” е симпатична фраза, която често съм чувала от винарите. Доколко е успешна комуникацията и експорта на българското вино? Според данни на асоциацията на износителите на вино най-високата средна експортна цена на българското вино до момента е 4,72 долара и е за...Китай! За сравнение, средната цена на българското вино, продавано в Русия е под 1 евро.

Според Миглена Михова, вносител на български вина в Бенелюкс, българските изби трябва да обединят усилията си за съвместно промотиране на страната като винопроизводител: “ Ние трябва да наложим страната като винопроизвотел, преди изобщо да заговори за отделни изби” казва тя в интервю за Economy. "Когато става въпрос за износ, трябва да се наложи едно общо име” смята Михова.

Къде всъщност се изнася най-много българско вино? Според данните на Националния Статически Институт за четиригодишния период 2011-2015 най-големи количества са изнесени към Полша, близо 70 млн л, следват Румъния с близо 30 млн л и Чехия с 20 мчл.  Извън ЕС за същия период на първо място е Австралия, където са изнесени 65 млн литра. През 2016 картината е малко по-различа различна - отново на първо място по износ е Полша, следвана от Швеция и Великобритания, докато извън ЕС на първо място е Русия (1,2 млн л), Китай (400 млн л) и Япония (200 хил л).

 

Стратегия

Остава отворен въпросът, до колко е ефективна и каква точно е стратегията за промоция на българското вино в чужбина? Повечето страни винопроизводители имат специални институции, чиято мисия е да промотира и маркетира вината на съответната страна по света (Wines of Australia, Wines of Chile, Wines of New Zealand, Wines of Austria и т.н.). Тези институции имат ясна маркетингова стратегия, богати на информация уеб сайтове и активно организират събития, свързани с промоцията на вината на съответната страна в чужбина. В серия от интервюта, които ще публикуваме на страниците на нашия блог ще ви срещнем с вносители на български вина, работещи в различни краища на света, които ще разкажат за техния опит и за позицията на българското вино на съответния пазар.

Започваме с Дилян Колев, вносител на българско вино във Великобритания и един от авторите на платформата Modern Wines of Bulgaria - смел и амбициозен проект за промоция на нашите вина. Българското вино има нужда от подобни инициативи и заслужава пълната подкрепа на работещите в бранша. 

(В следващия пост можете да прочете интервюто с Дилян)